Чистото и ефективно производство на водород отдавна е възпрепятствано от скъпи и неустойчиви методи. Въпреки това група учени от известен университет може да са намерили решение, като са преработили металните отпадъци в ефективни водородни катализатори.
Екипът от изследователи е разработил метод за трансформиране на метални отпадъци в катализатори за производство на водород от вода. Техният пробив идва от откритието, че повърхностите на вторичните продукти от металообработващата промишленост, известни като метални стружки, притежават наномащабни микростъпки и текстури на бразди.
Използвайки сканираща електронна микроскопия, изследователите изследваха гладките повърхности на титан, неръждаема стомана и стружки от никелова сплав. За тяхна изненада те откриха, че повърхностите не са гладки, а имат "жлебове и ръбове, които са широки само десетки нанометри". Тогава им стана ясно, че тази "нано-текстурирана повърхност може да предложи уникални възможности за производство на електрокатализатори".
Използване на контролирано магнетронно разпръскване за производство на водород
С помощта на контролирано магнетронно разпръскване учените отложиха платинени атоми върху повърхностите на метални отпадъци, което доведе до "дъжд" от платинени атоми върху повърхностите на стружките. Тези атоми се събраха в наночастици, безпроблемно пасващи в малките канали на повърхността на отпадъчния метал.
Рентабилно и устойчиво, но дали металните отпадъци са отговорът?
Подобно на повечето изследвания за производство на водород, само времето ще покаже колко ефективни ще бъдат тези катализатори за метални отпадъци като алтернативи на традиционните методи, базирани на платина. Реалността е, че предлагането на платина в света е ограничено и става все по-скъпо, тъй като става по-рядко. Независимо дали става дума за метални стружки или други алтернативи, бъдещото широкомащабно търговско производство на водород не може да разчита на платина или редки благородни метали. Това изисква катализатор, който е еднакво стабилен, рентабилен, изобилен и устойчив.
