Заваряването на титан е прецизен процес, повлиян от елементарните свойства на материала. Кислородът и азотът, когато са интерстициално слети в титан, предизвикват изкривяване на решетката, повишавайки устойчивостта на деформация и твърдостта, като същевременно намаляват пластичността и издръжливостта. Излишното съдържание на кислород и азот в заваръчните шевове е вредно и трябва да бъде сведено до минимум.
Водородът засилва намаляването на ударната якост на заваръчния метал и намалява пластичността, което води до крехкост на фугите. Наличието на въглерод в титана, главно във формата на интерстициален твърд разтвор при стайна температура, повишава здравината, но намалява пластичността. Превишаването на разтворимостта на въглерод води до образуването на крехък TiC, склонен към образуване на пукнатини. Стандартите диктуват ограничение на въглерода от 0,1% в титан и неговите сплави, за да се предотвратят тези проблеми.
Осигуряването на цялостно почистване на детайлите и заваръчната тел е от решаващо значение за предотвратяване на замърсяване с въглерод по време на заваряване. Заваряемостта на титана е забележителна поради ниската му топлопроводимост, ограничаваща топенето на метала до зоната на дъгата и улесняваща добра течливост. Неговият нисък коефициент на топлинно разширение допълнително подобрява заваряемостта.
По време на заваряване на титан, щателната защита на зоната на заваряване и високотемпературните региони след заваряване е наложителна, за да се предпази от въздушна намеса. Използването на 99,99% чист аргон и задните щитове е от съществено значение. Механичната обработка е предпочитана за набраздяване на заваръчен шев пред методите на смилане. Препоръчва се избягване на точково заваряване и прилагане на запалване на високочестотна дъга. Термичната обработка след заваряване трябва да бъде сведена до минимум, като температурите се поддържат под 650 градуса, ако е необходимо.
Цветовата вариация в титаниевите заваръчни шевове означава нива на окисляване и е свързана с качеството на заварката. Вариращи от сребристо-бяло (неокислено) до сиво (силно окислено), промените в цвета отразяват намалена пластичност с повишено окисление. По-дълбоките цветове показват по-висока степен на окисляване, корелираща с повишена твърдост и съдържание на вредни вещества в заваръчните шевове, което компрометира качеството.
